Защо булгарите (болгарите, българите) не са от ирански произход?

География, палеогеография, геногеография, ДНК-генеалогия и антропология в мултидисциплинарен анализ

II.

Курганизацията, обхванала цяла древна Европа след 5-то хил.пр.н.е., е типчино пратюркско явление и буквално означава „тюркизация”. Дотогава кроманьонското население яде треви и корени, ловува някои животински видове, но изобщо не познава конете и съответно не яде конско месо и сирене, не пие и кобилешко мляко. Генетично, лактозната толерантност е необичайно отклонение при хората. Известно е, че тя се появява два пъти в две независими групи от населението със съответно две независими генетични промени, които са се разпространили и към две не-земеделски  пасторални икономически системи, пренасяни в миграциите от изток на запад.

Например, дори при карачаево-балкарците традиционно в менюто им от древни времена се явява кумиса. Яков Райнегс (Jacob Reineggs)  свързва дигорите с булгарите-утигури и ги приема за идентични, а Бесс (Besse) смята, че дигорите са близки родственици на балкарите, карачаите и унгарците. Следователно, според епохата и географията, това са основно алани и оногури.

В Китай ферментирал кумис могат да пият единствено наследниците на някои тюркски изолирани малцинства. Никой народ не е забранявал със закони феремнтираните млечни напитики, нито дори айряна, но единствено пратюрките са имали поносимост, която и са предали във времето там, където са се заселвали. Но тази напитка е широко използвана също от булгарите и всички тюркоезични народи.

Приблизителното време за приспособяване на човек към лактозата, за да се получи поне 50% лактозна толерантност е около 6000 години. Дори и монголите, които възприемат коневъдството около 200 г. пр.н.е., днес имат по-малко от 50% толерантност към лактозата. Следователно, ако българите бяха от ирански или ираноезичен народностен произход, те не биха имали лактозна толерантност през целия си живот и не биха могли да употребяват мляко и млечни продукти.

Вай-вероятно първите хора, които „показват” кравата на палеоевропейците са мигранти от културата на „рисуваната керамика”. Следователно, те могат да бъдат единствено носители на Hg R1a или Hg R1b, но много възможно и на двете хаплогрупи. Културата на „рисуваната керамика” има начало от Далечния Изток, а заедно с това и двете хаплогрупи са били десетки хиляди години единствено пратюркоезични и формирани в една обща география в Южен Сибир/Алтай. Напълно вероятно, преди всичко носителите на Hg R1b имат честта да бъдат създатели на тази култура, тъй като техните генетични линии първи внасят в Европа и търпимостта към лактозата, както и „доместикираните” коне. Носителите на Hg R1b и, евентуално ограничено, също и на Hg R1a и съответно носители на културата на „рисуваната керамика” се появяват в района на Северна Сирия (западната география на Горна Месопотамия) и приблизително преди 10-11 хиляди години развиват тази култура в новите си региони на местопребиваване. Това са племена от ловци и скотовъди, които първи одомашняват кравата. Преди около 8000 години те са съответно изтласкани от пришълци от север, което много вероятно е свързано със захлаждането на климата в Кавказието. Старото поселение на „новопристигналите” е било съсредоточено в географията на Западен Кавказ и така се появяват „халафците” от хаплогрупа G2a и G2c. Тези генетични носители доразвиват културата на „рисуваната керамика”, създадена в този район от представители на Hg R1b и R1a. Скоро след това „халафската рисувана керамика” се явява като еталон за Предна Азия и постепенно нейните вече миксирани генетично носители се настаняват и смесват с племена в Мала Азия и по-късно в Европа (там по това време предимно от носители на линии от "кроманьонските" Hg I, Е, J). Предполагаемо най-ранните култури на „рисувана керамика” се появяват в Европа в района на Тесалия и по-късно се развиват край Долен Дунав. Очевидно, техните първи носители са били основно пратюркоезични от Hg R1b и R1a, като сред тях има вече има и представители на G2a и G2c. Всички тези нови „технологии” по същество се наседяват и от Старчево-Кришката култура (7/5-то хил.пр.н.е.) в Югоизточна Европа.

Твърде вероятно именно мигранти от Гьобекли-Тепе и Чатал-Хююк първи разпространяват кравата в Европа и сред географията на по-късната Старчево-Кришка култура. Следователно, тези хора са били търпими към лактоза, което обективно-логично ги „посочва” като носители на Hg R1b и R1a, които по това време са били неизбежно все още пратюркоезични.

Сега да обърнем повече внимание на геногеографията и ДНК-генеалогията. Например наличието край българските Y-ДНК Hg на съпътстващи женски мтДНК от Hg Х (над 7% от жените в България, но също така с висока концентрация сред тюркоезичните и пратюркоезичните народи и особено сред американските индианци) е особено показателно. МтДНК Х напълно отсъства сред иранците и ираноезичните народи. Историческите индоиранци също нямат мтДНК Hg X, което е и поредното безспорно доказателство, че прабулгарите не са от ирански произход. Около 40% от съвременните балкански българи дори в смалените граници на Дунавска България са носители на централноазиатски Hg Y-ДНК от клас R1 (общо 40%) и доказани елементи на съпътстващо мтДНК Х над 7%, разпространена, както казахме, чак до америндите (индианците) в Новия свят. Тази мтДНК хаплогрупа е била съпътсваща и при някои скити, траки и повечето миграционни групи от курганните култури, но напълно отсъства при ираноезичните народи. 

Генетическите връзки между тюрките, американските индианци и аш-гузи - скити или появата на МтДНК Hg X в западната част на Евразия и в Северна Америка е абослютно доказателство за пратюркския и неирански произход на тези народи, включително и на булгарите (българите). Няма общо мтДНК и при съпътстващите женски линии на палеоевропейските Y-ДНК Hg I, J и Е с мъжките Y-хромозомни хаплогрупи от ираноезичните народи, което изключва възможността „ирански жени” да са се заселили някога на Балканите и още по-малко в Северното Причерноморие. 

Допълнително и много важно значение за не-иранския произход на българите е и наскоро открития нов SNP-маркер L342.2 в хаплогрупа R1a1a, който позволява в голяма степен да си изясним ситуацията с произхода на родствените азиатски кластери на хаплогрупата. Този SNP-маркер е открит само сред някои ограничени групи на алтайско-киргизския кластер на R1a1a, но по 44-маркерни хаплотипа, представени в базата на SMGF и следователно така изключително близки до R-L342.2 се явяват иранците и някои от иракчаните. Според безспорно доказаните резултати, ареалът на распространение на SNP-маркер L342.2 се оказва значителен, но не излиза извън географията на Азия. В Европа този SNP - маркер практически не се среща с изключение на азиатските емигранти от ираноезичните страни, някои евреи-ашкенази и литовски татари (в см. наследници на Златната Орда, а не на Волжка България). Този SNP-маркер се среща често и сред араби, пакистанци, северни и южни индийци, афганци, много ограничено сред някои турци, южни алтайци и тяншански киргизи, но не и сред българите. Фактически, този маркер реално определя иранското генетическо и езиково влияние и неговата география  на разпространение. Същото се отнася и до индоиранските езици.

Географията на распространение на субклад R-L342.2 в неговата южна периферия (Турция, Иран, Афганистан, Пакистан, Индия) съвсем очевидно съвпада със съвременния ареал на разпространение на индоиранските езици, което е особено показателно. Този маркер обаче изобщо не се открива сред основните ареали на булгарите/българите в Северното Причерноморие и по-късно на Балканите, не се доказва  в Поволжието (изключение има само сред някои башкири), но отсъства напълно от Европа и още по-конкретно от Балканите. Маркерът не е представен сред народите на континента, независимо от това, че днес повечето говорят на индоевропейски езици. Следователно, отсъствието на подобен субклад в Европа елиниминира и ролята на иранците не само като носители на генетика към Европа, но и съответно на езици. Тези влияния са били чрез рецепиенти, кореспонденти, но не и директно с генетични преносители. В този смисъл, версията за ирански произход на булгарите/българите става напълно несъстоятелна и неаргументирана. Наред с това, сред съвременните българи на Балканите носителите на R1a са около 19%, сред които отсъства именно „иранския маркер”.

Както вече споделихме, дори днес в силно „осакатените” и „преместени” граници на Дунавска България, древната алтайска Hg R1b е представена с около 19-20%, наред с другата централно-азиатска/южносибирска Hg R1a – около 19%. Следователно, приблизително 40% от мъжкото население на страната е с неоспорим «централно-азиатски» произход – носители на Hg клас R1, което прави тази Hg водеща сред останалите при сравнителен анализ на отделните основни Y-ДНК хаплогрупи. 

Макар и в тези напълно «неестествени граници» на съвременна България спрямо границите на Аспаруховата държава от края на 7-ми и началото на 8-ми век, водещото място на централноазиатската хаплогрупа клас R1 е запазено. Тези «сестрински» хаплогрупи от клас R1 се формират в Централна Азия (Южен Сибир/Алтай) и «настъпват» в западна и източна посока, т.е. към Европа и Източен Сибир, а не обратното - от Европа към Азия. Именно тези две основни Hg от клас R1 абсолютно доказват и конкретно пратюркското преселение (в частност и миграциите към Балканите), започнало още от епохата на курганните култури и продължило чрез шумерите, траките, скитите, кимерийците, етруските, келтите, хуните и т.н. Произходът на булгарите/българите и по-специално в случая тези, заселили се на Балканите, е безспорно представен от тези две «сестрински» хаплогрупи от Hg клас R1, формирани първоначално в Централна Азия. 

Разбира се, по съвременните стандарти и разбирания за етно-културна среда и етногенеза, самоопределение и светоглед, самото носителство на която и да било хаплогрупа не определя етническа принадлежност, а още по-малко национална. Етногенезите на «балканските българи», развиващи се и до днес, започват едва тогава, когато се създава и развива дръжавността. Държавотворният елемент – заселилите се на Балканите булгарските племена от Hg R1a и R1b поставят началото на следващите етногенези на Балканите, смесвайки се с носители на по-древните и вече твърде ограничено съхранени генетични линии на R1b от времето на курганната култура (на Балканите също развила се и в „тракийска”). Разбира се, последната етногенеза на българите на Балканите и особено в съвременните държавни граници е осъществена и в симбиоза с кроманьонските палеоевропейски Hg I и Е (представени със съответните субклади), също и с J, която е „сестринска” на I от свързаната хаплогрупа IJ отделила се от IJK в Близкия Изток и Мала Азия.

Да разгледаме по-подробно генетиката на балканските българи в съвременните граници на България.

Генетика по мъжка линия в България - Y-ДНК хаплогрупи

16% E1b1b. Това е линия от североизточно-африканската група Е, станала по същество част от кроманьонското население в Европа и претърпяла поредица „местни” мутации в европейска география.

1% G2a. В случая това е линия, свързана с тюркизирането на Кавказието и някои райони от Предна Азия през 2-ро и 1-во хил.пр.н.е., характерна и за  ограничени групи  от западните скити и малки поселения на аланите. Първите носители на G2a на Балканите най-вероятно са свързани още с преселници в Старчево-Кришката култура.

3% I1. Това е палеоевропейска кроманьонска група, произлязла от линии на IJ в източната география на Мала Азия.

20% I2a. Палеоевропейска кроманьонска хаплогрупа, произлязла в Европа от линии на малоазийската IJ.

1% I2b. Палеоевропейска кроманьонска хаплогрупа, произлязла от IJ в Мала Азия.

19% J2. Генетичната линия е произлязла след разделянето на IJ (една голяма малоазийска група) и превърнала се по същество в част от кроманьонското палеонаселение на Европа. По-късно малоазийските й поселения се свързват с предолагаемо първото носителство на флективен земеделски език, развил се по-късно в „пра-индоевропейски”.

1% T. Линията е била първоначално свързана в JT в Мала Азия и Близкия Изток.

4% H (H1a-M82). Тази генетична линия е от представители на по-голямата част от мъжкото ромско население в България.

1% Q. Първоначално древна пратюркоезична централноазиатска линия, характерна днес за американските индианци, вероятно в случая е свързана с потомци на булгарската аристокрация в пост-хунския период. Формирана в Алтай. От същата линия са представителите на Ашина клан – Хазария. Най-древната генетична линия с доказано носителство на пратюркски език.

19% R1a. Хаплогрупа R1a от клас R1 се появява преди около 25 000 години на територията на Средна Азия - Южен Сибир. Навлиза на територията на Балканите от степите на Евразия, чрез много миграции, от по-късните са такива на тюрките хуни-прабългари, авари и кумани. С най-висока честота се среща днес в границите на Полша – до 56 % от населението. Сред българите се среща подклонът й R1a1 (SRY1532.2) - около 19 % от мъжкото население. Носители на тази хаплогрупа се появявяват за първи път на Балканите преди 10-11 хиляди години (на територията на съвр. Албания), а в следващите хилядолетия нейни носители спорадично продължават да се заселват в региона от различни евразийски географии. Това е една от основните генетични линии на клас R1 от R, формиран в Алтай/Южен Сибир. Първоначално пратюркоезична централноазиатска линия, свързана частично и с някои от „траките” (едно от преселенията им, ориентировъчно от 1500 г.пр.н.е.) и някои от по-късните преселения на хуно-булгарите – основно сред кутригурите. От тях ок.13% R-SRY1532.2 се определя от SRY1532.2, също посочен и като SRY10831.2. SNP мутациите обикновено винаги се проявяват в SRY1532.2 и включват SRY10831.2, M448, L122, М459 и М516 (Ъндърхил 2009 г. и Крахън 2012 г.). Това семейство на родословия е доминирано от клон на R-M17, който е положителен за М17 и М198. В парагрупа R-SRY1532.2* е ​​положителен за маркера на SRY1532.2, но му липсват маркерите M17 или M198. Парагрупа R-SRY1532.2* сред балканските българи е незначително по-малко, отколкото изобщо R1 *, което е сравнително необичайно, но е безспорен факт. През 2009 г. Ъндърхил изнася доклад, където се посочва, че се среща сред 1/51 в Норвегия, 3/305 в Швеция, 1/57 гръцки македонци, 1/150 иранци (което допълнително изключва ирански произход дори и по линия на R1a), 2/734 етнически арменци, както и 1/141 кабардинци (Ъндърхил 2009 г.). Докато малко преди това Sahoo отчита R-SRY1532.2 * за 01.15 от проби в Химачал Прадеш (Sahoo, 2006 г.).

19% R1b. Основна група от клас R1 и съответно от R, първоначално формирана в Алтай/Южен Сибир преди около 22 000 години. Една от древните пратюркоезични централноазиатски линии, основно свързана с „курганните преселения” в Европа. Конкретно за Балканите е в основата на „тракийската” генетика и някои по-късни масирани преселения на хуно-булгари и булгаро-скити. Част от нея в последствие преминава на индоевропейски флективни езици (основно носителите й в Европа). Нейни клонове се разселват към Източна Азия, ограничено в Близкия Изток и т.н., докато не навлизат и в Европа. Този ген се появява на Балканите преди 8000-6500 години. С хаплогрупа R1b е свързано навлизането на желязото в Европа, както и на различни „технологии”, доместикацията но коня и кравата, търпимостта към лактоза и т.н.. Носителите на тази хаплогрупа са били безкомпромисни и жестоки воини и унищожават всичко по пътя си – голяма част от палеоевропейските кроманьноски популации и повечето от културите им. Днес те са основното мъжко население на Западна Европа - до 75-80% и над 55% от цялото мъжко население на континента. Известно е, че почти цялото палеонаселение на Европа е избито от тези нашественици (епохата на „раздробените черепи” и т.н.), като кроманьонците – предимно носители по мъжка генетична линия на Hg I, също и по-ограничено на Е и J се укриват във високите планини и по-недостъпните северни континентални региони.

В съвременна България генотип R1b се среща с висок процент – около 19-20 % от цялото мъжко население, като преобладаващо от подгрупата R1b1b2 (M269) с 10.5%-11% сред мъжете, от която линия са предимно онези от предците на булгарите/българите мигрирали от Северното Приксапие и Волго-Уралието в Северното Приченоморие и по-късно на Балканите. В България има присъствие и на R-xS127, което препотвърждава миграцията от Волго-Уралието по линии на R1b, които са свързани преди всичко с преселването на булгарите между 4-ти и 7-ми век от н.е.

Неолитният преход в Европа се характеризира и съсредоточава върху основната днес западноевропейска Y-ДНК R1b1b2-M269 (R-M269). Ето защо, за да се разпространи в Европа през палеолита е крайно невероятно тези хора да са били „мигриращи фермери” и земеделци.

Маркер M269 (xL23) се намира в най-висока честота в Централните Балкани и по-специално в Косово с 7,9%, 5,1% в Македония и Сърбия - 4,4%. В Косово е забележително това, че там има висок процент потомци на L23 * и L23 (xM412) - 11,4% За разлика от повечето други области със значителен процент от M269 * и L23 *  с изключение на Полша с 2,4% и 9,5% и башкирите на югоизток в Башкортостан, където е съответно 2,4% и 32,2%. Тази популация башкири също има висок процент на M269 от сестринския клон M73 - 23,4%. Европейската R1b е доминирана от R-M269. Установено е, че най-общо ниските честоти са в Централна Евразия, но с висока честота сред башкирите и древните райони на Волжка България. Този маркер се откива и в Китай и Индия, но с честоти по-малко от един процент.

Наскоро научен колектив (Трофимова и др., 2015 г.) откри изненадващо висока честота на R1b-L23 (Z2105/2103) сред народите от Волго-Уралския регион.

Линията на клон R1b1b1 (M73) е доказано произлязъл от Таримската котловина и е очевидно, че онези от прабулгарите, които са преки наследници на хунну са го пренесли и в съвременна България. Същата линия се открива до 21% сред уйгурите в Северозападен Китай. Тази линия най-вероятно е внесена на Балканите от хуно-булгарските преселения между 4-ти и 7-ми век.

R1b1a1 (R-M73) е изключително древен маркер и показателен за първите мутации при формирането на R1b от свързаните групи Р, Q и R в Централна Азия. В съвременна България, този маркер заедно с вероятно съхранените „тракийски маркери” конкретно по две линии на Hg R1b, представляват общо около 8.5% от мъжкото население.

Основният генетичен етнофундамент на траките е генетиката по линии на Hg Y-ДНК   R1b1a2a1a1  и R1b1a2a2. Ограничено и много по-късно техни племена се смесват с носители и на R1a1, мигрирали на Балканите от север между 1500-1000 г.пр.н.е., едновременно с някои от "гръцките" заселвания на полуострова.

Нерядко SNP типизирането предизвиква съмнение дали тази група е R1b или Q. Понякога R1b-M73 са типизирани като субклади на PQR2Xr1, което предполага, че тази група може наистина да бъде Р или по-малко вероятно R2, като така наречените R1b-M73 проби понякога са и отрицателни за мутация, която е определена за R1, тъй като М73 се определя конкретно от присъствието на SNP маркер М73. Установено е, че сравнително ниските честоти на този маркер са в Централна Евразия и в Aлтай, но са доказани с относително висока честота сред определени групи от населението там, включително сред хазарите в Пакистан (25/08 = 32%); и башкирите в Башкортостан (62/471 = 13,2%).

Общо от клас R1 – около 40% от мъжкото население на Дунавска България, което превръща тази древна централноазиатска генетика във водеща спрямо останалите хаплогрупи сравнени поотделно.

Следователно, над 40% от мъжкото население общо от клас Hg Y-ДНК R1 дори в съвременна „смалена” България е с пратюркски и тюркски произход (Южен Сибир/Алтай) и няма никаква генетична връзка с иранците или ираноезичните народи. Така древните траки и по-късните булгари на Балканите се явяват генетични роднини. Другата част от булгарите са носители на родствената (сестринска) на R1b хаплогрупа R1a. Всички останали носители на други хаплогрупи представляват наследници на „заварено” или по-късно „завърнало се” палеоевропейско кроманьонско население (също нямащо връзка с иранци или ираноезични народи), което е „българизирано” от носителите на политоним „булгари” след създаването на първата българска държава на Балканите в края на 7-ми век. Единствено представителите на Hg R1a и R1b са и съответно първите носители на политоним „булгари”, като тези генетични носители са безспорно създателите на българските държавности и изобщо на първото държавотворчество на булгарите (болгари, българи) след балканската, причерноморската и кавказката география.

Древните ираноезични хора са били първоначално носители на Y-ДНК G1, което е доказано и лесно проследимо по съответните генетични маркери при разпространението на иранските езици. В България към хаплогрупа G принадлежат едва 1% от мъжкото население, при това и само по линия на G2a. Наред с това и версията, че "индоариите" и "индоиранците" са изначално носители единствено на R1a1 не издържа, особено и по отношение "ирански произход" на българите, още повече и поради обективно-реалните генетични факти - хаплогрупа R1a1 днес отсъства или е твърде минимално представена в Иран. В Дунавска България линиите на R1a са с концентрация от около 20%, т.е. половината от изобщо клас R1, представен на територията на страната. Следователно, линиите на Hg G практически отсъстват сред българите, докато R1a е с висока концентрация. Тези безспорни факти за българската генетика дълбоко противоречат на генетичното състояние на населението в Иран (хаплогрупа G - над 15%) и ираноезичните народи.

Сред завареното население на Балканите единствено траките имат родствена на булгарската генетика по линии на Y-ДНК R1b. Ето защо, когато „търсим” произход на българите, ние би следвало да правим именно това, а не да „предлагаме” съвременната генетична карта на „остатъчна и осакатена” балканска България, защото не „търсим” произход на цялото съвременно население конкретно на тази държава (формирала последните си граници преди по-малко от един век), който и произход да определим като съответно и изобщо „произход на българите”. Булгарите (болгари, българи – полиплеменен огуро-тюркоезичен съюз) са населявали много географии, а преди една част от тях да се разселят и на Балканите са били основното население на Северното Причерноморие и Северното Прикавказие, където и до днес преобладават Hg R1a и R1b.

Съвременното генетично състояние на народите и нациите (геногеографията в рамките на държавните граници) не влияе върху тяхната менталност и самоопределение, особено и след последните засега етногенези. Ето защо самоопределението „българи” днес обединява представители на различни генетики с вече формирани менталности и етническа принадлежност. Затова изследванията ни са свързани основно с произход на народите и техните миграции.

(следва продължение - към част III )