Страници

петък, 24 април 2015 г.

Конвертация на екзоетноним „кимерийци” в географията и геногеографията - IV

В североиранската, прикаспийската и прикавказката етнонимика и топонимика, а също и сред асирийските писмени сведения още от 3-то хил.пр.н.е. е известен народ с име уди. Някои изследователи основателно го свързват с прикаспийските уди, станали по-късно удини, бодини, будини (напр. Л. Елницкий).

Според Херодот, будините са коренното население на тези земи преди „пристигането” на скитите. Следователно, кимерийците би трябвало да са се озовали” директно сред будините десетилетия преди скитите.

Будини (от тюрк. "Budun" = посредствен, обикновен човек, масата от хора, човек/тяло от масата, подобно също на "племена", "народ"). Очевидно името е лишено от „ендонимна етимология” извън изобщо тюркския си произход (също англ. body - „боди” = тяло). Будини биха могли да бъдат част от скитите или изобщо скитите, но също и други тюркоезични хора в още по-широк смисъл, произлизащи от курганните култури.

Някои изследователи приемат будините за "коренните жители" или хората, населявали Северното Причерноморие, Кубанието и Прикавказието преди кимерийците и скитите.

Със сигурност будините населявали огромна горска площ в долината на региона около река Дон. Именно тези земи са фиксирани по-късно от Мела и Плиний като територия на тюрките.

Още по-рано (на границата между 2-рo и 1-во хилядолетие пр.н.е.) вече има китайски сведения за някои племенни имена на номади от Източна Азия, групи от които са мигрирали в западна посока и се откриват в географията както на Централна и Западна Азия, така и в Европа чак до Северна Италия: дай, сe (ти) и уну (Yelnitskiy, L.A., 1977, 4).
Сред асирийските писмени извори се открива и името уди (Udy, Kuty или гути), което е проследено до дълбока древност, чак до началото на 3-то хил. пр.н.е. Немалко изследователи предполагат, че уди и  уну могат да бъдат свързани с уди край Каспийско море, известни по-късно като Udyns (Bodins) и вероятно отговарящи на херодотовите Budins (Yelnitskiy, 1977, 4).

Други изследователи (предимно лингвисти) допускат възможността уди да е форма на узи/огузи, тъй като звуците д и з са лесно заменяеми в тюркските диалекти. Това се свързва с ешке-уз, ешке-огуз, тоест с наследниците на скитската миграция към Източна Европа, което в превод на словено-български означава „вътрешните хора, т.е. вътрешни огузи. Името на „будините” има етимология от тюрк. „будин” = „тяло, телата, масата хора”.

Дори единствено от наименованието Arimoi (Αριμοισι)кимерийско племе според Омир, бихме могли да си направим достатъчно логични изводи. Асирийски източници (13-ти век пр. н. е.) също визират  Arima, но като част от групировката, т.е. като Urartian Arm (арим = половина, т.е. половината от племето кимерийци). Името на това известно племе от кимерийците се споменава в епоса на Омир като Αριμοισι.

Споменатите в асирийски източници племенни групи от 13-ти век пр.н.е. и посочени като Arima и в по-късни урартийски източници са описани и като кавалерийски части. Думата "arym" на тюркски означава половината, т.е. 1/2, което може да се тълкува като „едно крило от цялото” в териториално-географски или военен смисъл. Тази дума се превръща в термин и дори в нарицателно име в античността и определено няма смисъл и съдържание в етническо отношение. Много вероятно думата определя „половината”, т.е. „една втора” от племето или заеманата от него география.
Arimaspoi (Αριμασποι) - Херодот поставя Arimaspies ("едно око", „еднооките” сред скитските племена) преди хиперборейците ("Супер северняците" на гръцки).

Arimaspoi е семантично и фонетично точно както е посочено от Херодот, чрез аглутинация на "arym" – тюрк. 1/2 + "Spu / Сепи"- тюрк. „око. Arima-spu е "половин око", т.е. "присвити очи" (вж. М. Закиев).

Кимерите-аримои най-вероятно са „половината от племената в този район или още по-вярно - половината от „кимерийската география” по това време. Показателно е, че именно подобно разделение на "две равни половини" предшества следващото известно разделение на полевата армия на две крила сред източните хуни през 3-ти в. пр.н.е. Разделянето на териториите съществува при всяка древна тюркска държавност.




Тенденцията в историческите миграции на кимерийците в Източна Европа е очевидно свързана с район на древната култура Срубна (носители на Y-ДНК R1b), които най-вероятно са предизвикани от скитските експанзии в началото на „Желязната епоха”. Археологически, трако - кимерийските артефакти се състоят от идентични погребални предмети. Артефактите  принадлежат към категорията на "висшата класа" - луксозни предмети, оръжия и бижута.

Сред най-достоверните източници за кимерийците са документите от Новоасирийското царство. Това са официалните надписи върху цилиндри” и призми” (т. нар. анали”), където превъзходно с клинопис са описани деянията на асирийските владетели на акадски език (Саргон II, Асархадон, Ашурбанипал).

Когато търсим етимологията на името „кимерийци” от изключително значение е да започнем от безспорния факт, че в древните източници се поставя  знак за равенство между кимерите и саките.






Келтите се заселват в география на Мала Азия, населена преди това от кимерийци.


Един народ не е само от мъже. Кимерийците са описани единствено като армия от мъже, която извършва грабителски походи. В такъв случай, ако те нямат "свои" жени, не представляват единен народ или племе.


Много съществени доказателства за това, кои са кимерийците, се откриват в някои древни надписи.
Например, в триезичните Бехистунски скални надписи, етнонимът гимира” (т.е. „кимер”) е записан така единствено в акадски вариант, докато в еламски и древноперсийски  варианти срещу „гимира” съответства сака”.

Е. А. Грантовский пише: «В 1933 г. е публикувана надпис на Ашурбанипал (655-652 г.пр.н.е.) на мраморна плоча от храма на Иштар в Ниневия. В този надпис (линия 146) е изписано Тугдамме (655-652 г.пр.н.е.), известен от други сведения като вожд на киммерийците, но тук се нарича цар на Сака» (Грантовский 1960: 84).
Следователно, персите и еламците много добре са знаели, че кимерите са групировка именно от сака, които само на акадски са „гамир, гамира”. Но персите определят като саки” всички скити от Балканите до Тарим.

Всъщност, думата „гамира” е единствено акадски вариант на екзоетноним „сака”. В известните надписи от Нахши - Рустам на  Дарий I в древноперсийски  вариант срещу всяка дума «сака» също съответства думата «гамира» във вавилонски вариант (Гейбуллаев 1991: 317). Това е един великолепен пример за типична конвертация, който е сред безспорните доказателства, че кимерите са част от саките.

Нека отново подчертаем: на всяко място в триезичния надпис името gimri (кимерийци) във вавилонската версия винаги и навсякъде се превежда като sacae (саки) в мидийската версия на същия текст. Тези надписи и съответно преводи са направени на Бехистунската скала върху златна пластина, но също и на гробницата на Дарий I. Ето защо, "търсенето" на кимерийци (един по-късен екзоетноним от тюрк. ким-ер, т.е. "речните хора") като нещо различно от саки, е по същество безсмислено.

Дугдамме (Dugdamme, Тугдамме) – предводител на кимерийците в походите им в Мала Азия. Баща на Сандаксарт. В асирийските текстове е отбелязан като цар на племето „сака-угутум”. Безспорно, кимерийците са част от саките, а угутум може да бъде и „огузи” (в асир. - огути). Угутум има вероятност да е свързано и с гути (кути), ути (уди, уси). От изключително значение е преди всичко асирйското сведение, описващо камерийците като саки.


Всички обективно-реални примери за малоазийската кимерийска история са оставени от Страбон. От него черпят сведения по-късните автори. Страбон описва Лигдамис, което име съответства на асирийското Дугдамме. В това няма никакво съмнение, тъй като ротацията д/л е огледална на лувийската форма dl и отговаря на антолийските езици по това време и следователно случайно съвпадение е изключено.

Страбон пише, че Лигдамис е убит в Киликия. Асирийските текстове ясно визират това, като описавт неудачите на Дугдамме (Тугдам) в Югоизточна Анатолия. Най-важното е, че Дугдамме (Дугдам/Тугдам) е описан като владетел на саките/скити и гутите (букв. превод – „планинско население”, живеещо в североизточните райони на Месопотамия).

Плиний нарича кавказките udes "скити", което означава преди всичко „номадски начин на живот”. Като се има предвид, че кимери и скити принадлежат към курганната култура, а формата и съдържанието на скитските кургани произлизат от Алтай, като същевременно на кимерите принадлежи „дървения материал” от Grave културата (погребалните кургани) в Северното Причерноморие, вероятността кимерийците да са група от саките/скитите изглежда повече от логична.

Във всички случаи, наследниците на курганната култура от Северното Причерноморие са потомци на хора от източните райони на Централна Азия и степите от западните й региони.

Всички пратюркски номади от Централна Азия са наречени от Ахеменидите „саки”, очевидно по традиция, като се започне от Бактрия и Согдиана, които са по-близо до реалните sakа haumavarga и tigrahauda. Староперсийски списъци  на сатрапии доказват, че тези земи всъщност се контролират временно или са нетрайно зависими територии. Например, в страната на sakа-parasugda (долното течение на река Сърдаря) около края на управлението на Ахеменидите започва да се споменават и сатрапии. Така sakа paradraya - "саки в чужбина" стават реалните претенденти за името „масагети”. От „гледна точка” на персите, масагетите наистина са били в „чужбина”.







Кимерийските стрели са във формата на тамги изобразяващи "птича лапа" (т.нар.окоша лапа"). Съвпадението между царските сарматски тамги с тези на сака-масагетите е очевидно припокриване с кимерийските тамги, което определно ни подсказва, че кимерите и сарматите са екзоетноними на племена от саките и много вероятно именно на групи от масагетите, ясно фиксирани след векове в Източна Европа и като алани и ас/аси. По-късно тази тамга се "модифицира" и напълно съответства на прото-сарматските тамги от 5-ти в.пр.н.е.


Уелсците традиционно се смятат за наследници на кимерийците. Някои български изследователи приемат, че и българите са техни наследници. Подобни твърдения директно „сродяват” уелсци и българи. Древните уелсци са наричали ​​себе си Cymry (Cymru)Уелсците са предимно носители на хаплогрупа Y-ДНК R1b - над 70%, точно както траките и етруските. Хаплогрупата е родена в Централна Азия. Сред съвременните българи тази хаплогрупа е представена с около 20%.


Древното централноазиатско учение „Жасау изи” – Ясси/Асии/Аси, което разкрива историята на евразийските народи произлизащи от Бир ана – Ал Бир Ана (на древногермански е останало като Албруна) и синовете й Кибиря (К-бир, Гимер, Гомер, т.е. кимери/кимерийци), Ибиря – И-бир, Иберия, Иверия (ибери, иберийци) и Сибиря – Ис-бир, Сибир (сабирите/савири), пресъздава обективната реалност на основа на синтеза на изначалните, базови древни понятия. Ар-ия/Ари и Кибиря са синове на прамайката на човечеството Ал Бир-ана юрк. – „бир” = „първо, едно” и „ана” = „майка”, т.е. „първа майка, прамайка”). Синовете на прамайката са носители на Тобе Тенири (Теб-тенгри, т.е. на „божественото”).

Ал Бир-ана при древните германи се трансформира във формата „Албруна” – Богинята майка на всички древногермански племена.

От 5-ти век пр.н.е. кимерийците са само едно минало за Мала Азия, Северното Причерноморие и Кавказието, но дипломатическата традиция, отразена в хрониките и историите, продължава да използва стари термини, които се прилагат в същите географии, но за нови играчи”, а политонимите понякога се онаследяват и конвертират с други племена и народи, дошли в "новата" географска среда.

Кипчакските балбали (каменни статуи на умрелите предци) са типологически идентични с киммерийските и скитските. Различават са два вида балбали -  един, който представя умрелите предци и друг, представящ убитите от умрелия врагове.

Етническата принадлежност на кимерийците, фиксирана в акадски источници като «гимира» (Дяконов, 1951), а в ассирийски источници като «гамира» (Дяконов, 1951) представлява интерес и до днес. Асирийските източници споменавт, че гамира живеят в Манна (9/7 в.пр.н.е.), тоест в държава, съществувала върху географията на съвременен Азербайджан (Azərbaycan tarixi 1995: 80-90). Вероятно именно от тези земи те навлизат в територията на Урарту, откъдето по-късно ги изтласкват скитите.

В анонимните текстове Муджмел ал-Таварих” кимерийците се споменават като предци на тюркското племе булгар-буртаси. Следователно, до края на Средновековието тюркската принадлежност на кимерийците е била безспорна.

(Следва продължение към част V)